БЕДЯ̀ СЕ, -ѝш се, несв., непрех. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Струва ми се, мисля си, втълпявам си нещо. А стрина Крема плахо ѝ думаше: — .. Нали помниш, на могилките шума сечехме. Когато да заболея. .. Бедех се, че ме боли гръб уж от махането, пък то не било. Ил. Волен, ДД, 71.